Аз съм Стойчо Младенов и отношението към мен трябваше да бъде коренно различно
Оперативният шеф на ФК ЦСКА 1948 - Стойчо Младенов даде изявление за сътрудниците от " Спортал " часове преди мача на столичани против Левски. Екзекутора на Ливърпул призна, че случилото се с него при последния му престой на " Армията " е оставило трайна рана в него и добави, че не заслужава такова отношение, тъй като е Стойчо Младенов. Той добави, че точно тази " мъка " го е отказала от треньорството, а към това прибавя и отношението към легендите на " Армията ".
Г-н Младенов, към този момент няколко месеца сте на новата си служба. Свикнахте ли с нея? По-лесно или по-трудно е?
- Беше непознато за мен. Свикнах с отговорността, която нося. Всичко вършим за положителното на тима и клуба.
Предстои доста значим мач против Левски. Какво очаквате?
- Мач като всички останали. Всички са значими, с идентична значителност. Едно софийско дерби, което трубва да спечелим. Отборът се готви с изключителна съвестност и централизация. Надявам се да спечелим.
Ще присъствате ли?
- Да, несъмнено.
Как очаквате да ви посрещнат? Вие сте един от кошмарите на Левски...
- Надявам се да не обръщат толкоз внимание, че аз съм там. Да, сполучливи са били мачовете ми против Левски, изключително като треньор, само че едни от най-големите ми другари са левскари. Виждам и чувствам едно почитание от всички левскари - някогашни футболисти, треньори и по този начин нататък. В положителни връзки съм с Мъри и Наско. Така че не виждам причина, с цел да бъда посрещнат по какъвто и различен метод с изключение на като всеки различен почитател, участвал на трибуните.
Като че ли уважението в България отстъпва на омразата. Отбори, управление и треньори би трябвало да изпитват по-голямо почитание един към различен...
- За страдание вярно сте забелязали. Наистина е по този начин. Трябва да има по-голямо почитание за всички, които са дали за престижа освен на клубния футбол, само че и на национално равнище. Така че това почитание от ден на ден липсва. Предишното потомство, изключително моето потомство, имаше една всестранна обич и отношение към всички футболни хора, без значение дали са настоящи футболисти, ръководители или треньори. Уважението беше голямо.
В такива дербита има ли нещо по-различно в подготовката и настройката на тима?
- Всичко зависи от самостоятелното отношение на всеки един играч. От там към този момент треньорът има собствен жанр на работа, който може да даде на футболистите повече централизация и себераздаване. Но характерът е на първо място. Колкото повече състезатели са с темперамент на спечелили и неотстъпчивост, хора, които не одобряват загубата, още по-добре. Отборът ти е по-силен. Дава по-голяма сигурност и успокоение на треньора и играчите. Излизат на терена с по-голяма убеденост и самочувствие. Лидерите са извънредно значими. Колкото повече водачи има в тима, толкоз по-лесно се играе и печели.
ФК ЦСКА 1948 има водачи и даже голмайстор на шампионата. В какво превъзхождате Левски и къде са мощните страни на съперника, съгласно вас?
- В ЦСКА 1948 като стартираме от футболистите и преминем през треньорското управление и останалите, които работим в клуба, имената, които участват, са хора с престиж, сполучливи. Всичкото това нещо способства за имиджа и престижа на клуба. Всички тези имена придават огромна тежест и самочувствие и на състезателите. Така че се надявам в утрешния мач да излезем с нужното самочувствие, успокоение и настъпателност. Като споделям настъпателност отивам съответно на вашия въпрос, че силата на Левски е тъкмо това - агресивността. Агресията, високата преса и скоростта в офанзива. Изключително скоростни и бързи хора имат в офанзива.
При нас пък изпъква груповата игра. Нападателният жанр, който употребява треньорското управление е позитивно и това ни носи повече победи.
Кой, съгласно вас е най-силният футболист на Левски?
- Уелтън е един от най-впечатляващите футболисти, който се отличава с една изключителна скоростна техника, която е извънредно потребна и значима в актуалния футбол.
Преди доста години, когато ви попитаха кого желаете да вземете в ЦСКА, вие казахте Чочев. Той се разви. Игра в едно от топ 5-те шампионатите на Европа. Сега виждате ли подобен футболист в българския футбол и ЦСКА 1948, и кой е той?
- Да, припомням си Етрополе, когато забелязах Чочев и споделих, че това е индивидът, който желая да притеглим в ЦСКА - не сбъркахме. При него имаше извънредно израстване и развиване. Контузията малко го върна, само че в този момент още веднъж е набрал скорост и в този момент е на доста високо равнище, отлична форма. Друг играч, който има доста положително, ослепително бъдеще е Петров. Отличен стопер, който има съществено развиване. И във втория тим Стоичков ми прави усещане със своята нестандартност. В последно време прави усещане, че млади български играчи доста мъчно се постановат в топ клубовете на България, да не приказваме за Европа.
Защо се получава по този начин?
- Има недостиг на качествени играчи. Той идва от неприятната инфраструктура, неприятните условия, при които работим. Клубовете изнемогват в това отношение. Нямат нужните терени и база, на които да развиват състезателите. Едно развиване на футболист не е единствено да бъде на терена. Тя е сложна работа. Не всеки клуб може да се похвали с прекрасен фитнес. Да не приказваме за реахабилитацията. Това са машини, които костват пари и не всеки клуб може да си разреши лукса да закупи всичко належащо за развиването на играча.
Първите 4-5 тима имат бюджети от над 10 милиона. Лудогорец и Ботев Пд имат бази от доста време. Защо отново не излизат футболисти?
- Лудогорец е №1 в това отношение. Инфраструктурата е топ равнище, на равнището на всички мощни западноевропейски тимове. Докато всички останали малко отстъпваме. Да, има позитивни неща в избрани клубове като Славия, при нас също. Има първи проблясъци, само че с доста мудни темпове се развива това нещо. Всичко опира до пари, тъй като за една база са нужни доста средства.
В тази връзка по какъв начин гледате, че националният селекционер залага на млади футболисти, част от които не играят в първите тимове на своите клубове, само че играят в националния отбор. Правилно ли е това?
- Прави внезапен завой с едно младо потомство, което, несъмнено, има качества. Тази неумелост нека не се прояви в решаващите мачове като негативност. Спомням си годините, в които бях народен селекционер. Направих го и аз. Привлякох доста хора, с които работих в младежкия народен тим. Отстраних доста от предходното потомство. Някои ми се разсърдиха, само че точно тази неумелост тогава ни попречи за класиране на международно състезание. Знаете, че преди мача с Чехия бяхме водачи, на 90% бяхме класирани. Но мачът с Чехия тотално обърка нещата. Дано тази неумелост не изиграе неприятна роля в най-важния и решителен дуел.
Защо Ивайло Чочев не е в националния тим? Всички питат това, само че националният селекционер не съумя да отговори.
- Необяснимо. Най-добрият футболист в шампионата не заслужава такова отношение. Футболист, който е извънредно потребен във всички етапи на играта. Полезен в отбранителен проект, в построяването на офанзиви един от най-силните в този миг. Прелива от втора позиция и се явява на върха на офанзивата, а сякаш е отбранителен халф. Изключително потребен в двете етапи. За мен да не бъде извикан в националния тим е пренебрежение към него.
Не можем да се сърдим и подлагаме на критика треньора, тъй като двата мача бяха сполучливи, само че Чочев заслужава почитание с една повиквателна.
Как гледате на съдийството и рецензиите към ВАР? Защо се получават такива кавги?
- Защото продължава еднопосочно да се работи в това отношение. По-силните печелят във всяка една игрова обстановка. Съобразяват се със мощните на деня. Това не би трябвало да е по този начин. Всичко това е в ущърб на българския футбол. Не можем да развиваме българския футбол, тъй като стартира да се натрупва. Като стартираме от инфраструктурата, минем през съдиите, състезателите. Трудно построяваме мощни футболисти. Това нещо е отрицателно и се отразява на развиването на всички. Като стартираме от футболисти, през треньори, ръководители, клубове и по този начин нататък. Много клубове не могат да реализират задачите, които си слагат заради такива моменти. Една Славия какъв брой точки загуби? Ако не се неистина - 8-9. При нас е същата работа - червени картони, голове ни отменяха... Неща, които са в ущърб и красноречиво приказват, че съдиите се преценяват със мощните на деня.
Ако изкараме статистика, ще се види, че ощетяват всички тимове...
- Така е. Пак споделям, че това нещо е време да престане, тъй като е в ущърб на всички. Не може един, два или три клуба да бъдат богопомазани, а всички останали да страдат в това отношение. По този метод и съдиите работят напрегнат. Може би по тази причина от време на време позволяват такива неточности.
За самия ВАР какво мислите?
- Същата работа. Както на терена, по този начин и ВАР. Това е очевадно, за какво би трябвало да си стискаме очите и да се вършим, че не виждаме нещата. Трябва да ги виждаме и споделяме. Отразяват се. Няма да не помни годините, в които бях в Португалия по какъв начин завърши тази история със съдиите.
Как?
- Хванаха доста хора, вкараха ги по пандизите и завърши цялата тази история. И до ден сегашен виждате футболът на какво равнище е към този момент. Беше същата работа, само че с един размах го взеха решение. Две години следяха всички - президенти, треньори и всички хора, които управляваха футболните клубове и федерации. Откриха казуса и го взеха решение. Дори един Пинто да Коща, най-голямата фигура в португалския футбол толкоз години, беше в пандиза. Ако не се неистина една или две години. Така е.
Призовавате и тук да се работи в тази тенденция?
- Не приканвам. Просто давам един образец.
Какво очаквате от мача с Левски? Той също е взривоопасен.
- Едно софийско дерби, в което всеки един от двата тима се стреми да победи. Да, в Левски има напрежение заради неприятните резултати в последните мачове, само че Левски има капацитет и ние би трябвало да надделеем над всичкото това нещо. Имаме самочувствието. Отборът играе със самочувствие, играе добър футбол. Отиваме на " Герена " и търсим своето.
Чували ли сте се с Мъри Стоилов и Наско Сираков преди мача?
- Не. Вчера им пратих поздрави. Имахме едно мероприятие. Имах опцията да им пратя поздрави, само че откогато съм тук, в клуба, не съм ги чувал. Сега ще имам опция да ги видя. Може би ще се забележим с Наско.
Станимир Стоилов се оправя добре. Не изпитвате ли носталгия, когато го гледате? Не ви ли се желае да се завърнете към треньорството?
- Край, завършил съм тази мъка, която беше последната година. Това ме принуди да реша това, което взех решение - да се откажа от треньорството и да поема друга функционалност, която стартира да ми харесва. Имах един интервал на адаптаця, само че той към този момент отминава, стартирам да привиквам.
Защо наричате " мъка " последната година? И в предходни години отношението освен към вас, само че и към други треньори е било такова. Сега сякаш го приехте доста по-болезнено от предните пъти. Защо по този начин се получи?
- Навсякъде където съм работил, когато нещата не са на нужното професионално равнище, съм си тръгвал. Без значение какво изгубвам. Тук нещата бяха сложни в по-голяма степен от неуважението, което получавах. Всичко това ме принуди да взема решението. Да, имах опция да отида още веднъж в чужбина, само че взех решение категорично точно на тази дата, на 12 април навърших 65 години, една пенсионна възраст, взех това решение, че би трябвало да съм покрай фамилията. Стига толкоз. Почти цялата ми кариера като треньор, а и като футболист мина в чужбина. Така че беше време да обърна внимание на синове, внучки, фамилията.
Няколко месеца по-късно отмина ли към този момент горчилката от случилото се? Когато се срещнете със ентусиасти по улиците, те какво ви споделят, разпитват ли ви?
- Не съм от хората, които описват наляво и надясно какво се е случило. Това си остава сред нас. Разбира се, че това нещо остави трайна рана, болежка в мен и моето схващане. А
Оперативният шеф на ФК ЦСКА 1948 Сф Стойчо Младенов даде изявление за Спортал часове преди мача на столичани против Левски. Екзекутора на Ливърпул призна, че случилото се с него при последния му престой на " Армията " е оставило трайна рана в него и добави, че не заслужава такова отношение, тъй като е Стойчо Младенов. Той добави, че точно тази " мъка " го е отказала от треньорството, а към това прибавя и отношението към легендите на " Армията ".
Въпреки това Младенов приканва Гриша Ганчев и братя Найденови да се обединят в името на един ЦСКА.
Г-н Младенов, към този момент няколко месеца сте на новата си служба. Свикнахте ли с нея? По-лесно или по-трудно е?
- Беше непознато за мен. Свикнах с отговорността, която нося. Всичко вършим за положителното на тима и клуба.
Предстои доста значим мач против Левски. Какво очаквате?
- Мач като всички останали. Всички са значими, с идентична значителност. Едно софийско дерби, което трубва да спечелим. Отборът се готви с изключителна съвестност и централизация. Надявам се да спечелим.
Ще присъствате ли?
- Да, несъмнено.
Как очаквате да ви посрещнат? Вие сте един от кошмарите на Левски...
- Надявам се да не обръщат толкоз внимание, че аз съм там. Да, сполучливи са били мачовете ми против Левски, изключително като треньор, само че едни от най-големите ми другари са левскари. Виждам и чувствам едно почитание от всички левскари - някогашни футболисти, треньори и по този начин нататък. В положителни връзки съм с Мъри и Наско. Така че не виждам причина, с цел да бъда посрещнат по какъвто и различен метод с изключение на като всеки различен почитател, участвал на трибуните.
Като че ли уважението в България отстъпва на омразата. Отбори, управление и треньори би трябвало да изпитват по-голямо почитание един към различен...
- За страдание вярно сте забелязали. Наистина е по този начин. Трябва да има по-голямо почитание за всички, които са дали за престижа освен на клубния футбол, само че и на национално равнище. Така че това почитание от ден на ден липсва. Предишното потомство, изключително моето потомство, имаше една всестранна обич и отношение към всички футболни хора, без значение дали са настоящи футболисти, ръководители или треньори. Уважението беше голямо.
В такива дербита има ли нещо по-различно в подготовката и настройката на тима?
- Всичко зависи от самостоятелното отношение на всеки един играч. От там към този момент треньорът има собствен жанр на работа, който може да даде на футболистите повече централизация и себераздаване. Но характерът е на първо място. Колкото повече състезатели са с темперамент на спечелили и неотстъпчивост, хора, които не одобряват загубата, още по-добре. Отборът ти е по-силен. Дава по-голяма сигурност и успокоение на треньора и играчите. Излизат на терена с по-голяма убеденост и самочувствие. Лидерите са извънредно значими. Колкото повече водачи има в тима, толкоз по-лесно се играе и печели.
ЦСКА 1948 има водачи и даже голмайстор на шампионата. В какво превъзхождате Левски и къде са мощните страни на съперника, съгласно вас?
- В ЦСКА 1948 като стартираме от футболистите и преминем през треньорското управление и останалите, които работим в клуба, имената, които участват, са хора с престиж, сполучливи. Всичкото това нещо способства за имиджа и престижа на клуба. Всички тези имена придават огромна тежест и самочувствие и на състезателите. Така че се надявам в утрешния мач да излезем с нужното самочувствие, успокоение и настъпателност. Като споделям настъпателност отивам съответно на вашия въпрос, че силата на Левски е тъкмо това - агресивността. Агресията, високата преса и скоростта в офанзива. Изключително скоростни и бързи хора имат в офанзива.
При нас пък изпъква груповата игра. Нападателният жанр, който употребява треньорското управление е позитивно и това ни носи повече победи.
Кой, съгласно вас е най-силният футболист на Левски?
- Уелтън е един от най-впечатляващите футболисти, който се отличава с една изключителна скоростна техника, която е извънредно потребна и значима в актуалния футбол.
Преди доста години, когато ви попитаха кого желаете да вземете в ЦСКА, вие казахте Чочев. Той се разви. Игра в едно от топ 5-те шампионатите на Европа. Сега виждате ли подобен футболист в българския футбол и ЦСКА 1948, и кой е той?
- Да, припомням си Етрополе, когато забелязах Чочев и споделих, че това е индивидът, който желая да притеглим в ЦСКА - не сбъркахме. При него имаше извънредно израстване и развиване. Контузията малко го върна, само че в този момент още веднъж е набрал скорост и в този момент е на доста високо равнище, отлична форма. Друг играч, който има доста положително, ослепително бъдеще е Петров. Отличен стопер, който има съществено развиване. И във втория тим Стоичков ми прави усещане със своята нестандартност. В последно време прави усещане, че млади български играчи доста мъчно се постановат в топ клубовете на България, да не приказваме за Европа.
Защо се получава по този начин?
- Има недостиг на качествени играчи. Той идва от неприятната инфраструктура, неприятните условия, при които работим. Клубовете изнемогват в това отношение. Нямат нужните терени и база, на които да развиват състезателите. Едно развиване на футболист не е единствено да бъде на терена. Тя е сложна работа. Не всеки клуб може да се похвали с прекрасен фитнес. Да не приказваме за реахабилитацията. Това са машини, които костват пари и не всеки клуб може да си разреши лукса да закупи всичко належащо за развиването на играча.
Първите 4-5 тима имат бюджети от над 10 милиона. Лудогорец и Ботев Пд имат бази от доста време. Защо отново не излизат футболисти?
- Лудогорец е №1 в това отношение. Инфраструктурата е топ равнище, на равнището на всички мощни западноевропейски тимове. Докато всички останали малко отстъпваме. Да, има позитивни неща в избрани клубове като Славия, при нас също. Има първи проблясъци, само че с доста мудни темпове се развива това нещо. Всичко опира до пари, тъй като за една база са нужни доста средства.
В тази връзка по какъв начин гледате, че националният селекционер залага на млади футболисти, част от които не играят в първите тимове на своите клубове, само че играят в националния отбор. Правилно ли е това?
- Прави внезапен завой с едно младо потомство, което, несъмнено, има качества. Тази неумелост нека не се прояви в решаващите мачове като негативност. Спомням си годините, в които бях народен селекционер. Направих го и аз. Привлякох доста хора, с които работих в младежкия народен тим. Отстраних доста от предходното потомство. Някои ми се разсърдиха, само че точно тази неумелост тогава ни попречи за класиране на международно състезание. Знаете, че преди мача с Чехия бяхме водачи, на 90% бяхме класирани. Но мачът с Чехия тотално обърка нещата. Дано тази неумелост не изиграе неприятна роля в най-важния и решителен дуел.
Защо Ивайло Чочев не е в националния тим? Всички питат това, само че националният селекционер не съумя да отговори.
- Необяснимо. Най-добрият футболист в шампионата не заслужава такова отношение. Футболист, който е извънредно потребен във всички етапи на играта. Полезен в отбранителен проект, в построяването на офанзиви един от най-силните в този миг. Прелива от втора позиция и се явява на върха на офанзивата, а сякаш е отбранителен халф. Изключително потребен в двете етапи. За мен да не бъде извикан в националния тим е пренебрежение към него.
Не можем да се сърдим и подлагаме на критика треньора, тъй като двата мача бяха сполучливи, само че Чочев заслужава почитание с една повиквателна.
Как гледате на съдийството и рецензиите към ВАР? Защо се получават такива кавги?
- Защото продължава еднопосочно да се работи в това отношение. По-силните печелят във всяка една игрова обстановка. Съобразяват се със мощните на деня. Това не би трябвало да е по този начин. Всичко това е в ущърб на българския футбол. Не можем да развиваме българския футбол, тъй като стартира да се натрупва. Като стартираме от инфраструктурата, минем през съдиите, състезателите. Трудно построяваме мощни футболисти. Това нещо е отрицателно и се отразява на развиването на всички. Като стартираме от футболисти, през треньори, ръководители, клубове и по този начин нататък. Много клубове не могат да реализират задачите, които си слагат заради такива моменти. Една Славия какъв брой точки загуби? Ако не се неистина - 8-9. При нас е същата работа - червени картони, голове ни отменяха... Неща, които са в ущърб и красноречиво приказват, че съдиите се преценяват със мощните на деня.
Ако изкараме статистика, ще се види, че ощетяват всички тимове...
- Така е. Пак споделям, че това нещо е време да престане, тъй като е в ущърб на всички. Не може един, два или три клуба да бъдат богопомазани, а всички останали да страдат в това отношение. По този метод и съдиите работят напрегнат. Може би по тази причина от време на време позволяват такива неточности.
За самия ВАР какво мислите?
- Същата работа. Както на терена, по този начин и ВАР. Това е очевадно, за какво би трябвало да си стискаме очите и да се вършим, че не виждаме нещата. Трябва да ги виждаме и споделяме. Отразяват се. Няма да не помни годините, в които бях в Португалия по какъв начин завърши тази история със съдиите.
Как?
- Хванаха доста хора, вкараха ги по пандизите и завърши цялата тази история. И до ден сегашен виждате футболът на какво равнище е към този момент. Беше същата работа, само че с един размах го взеха решение. Две години следяха всички - президенти, треньори и всички хора, които управляваха футболните клубаве и федерации. Откриха казуса и го взеха решение. Дори един Пинто да Коща, най-голямата фигура в португалския футбол толкоз години, беше в пандиза. Ако не се неистина една или две години. Така е.
Призовавате и тук да се работи в тази тенденция?
- Не приканвам. Просто давам един образец.
Какво очаквате от мача с Левски? Той също е взривоопасен.
- Едно софийско дерби, в което всеки един от двата тима се стреми да победи. Да, в Левски има напрежение заради неприятните резултати в последните мачове, само че Левски има капацитет и ние би трябвало да надделеем над всичкото това нещо. Имаме самочувствието. Отборът играе със самочувствие, играе добър футбол. Отиваме на " Герена " и търсим своето.
Чували ли сте се с Мъри Стоилов и Наско Сираков преди мача?
- Не. Вчера им пратих поздрави. Имахме едно мероприятие. Имах опцията да им пратя поздрави, само че откогато съм тук, в клуба, не съм ги чувал. Сега ще имам опция да ги видя. Може би ще се забележим с Наско.
Станимир Стоилов се оправя добре. Не изпитвате ли носталгия, когато го гледате? Не ви ли се желае да се завърнете към треньорството?
- Край, завършил съм тази мъка, която беше последната година. Това ме принуди да реша това, което взех решение - да се откажа от треньорството и да поема друга функционалност, която стартира да ми харесва. Имах един интервал на адаптаця, само че той към този момент отминава, стартирам да привиквам.
Защо наричате " мъка " последната година? И в предходни години отношението освен към вас, само че и към други треньори е било такова. Сега сякаш го приехте доста по-болезнено от предните пъти. Защо по този начин се получи?
- Навсякъде където съм работил, когато нещата не са на нужното професионално равнище, съм си тръгвал. Без значение какво изгубвам. Тук нещата бяха сложни в по-голяма степен от неуважението, което получавах. Всичко това ме принуди да взема решението. Да, имах опция да отида още веднъж в чужбина, само че взех решение категоричо навръх тази дата, на 12 април навърших 65 години, една пенсионна възраст, взех това решение, че би трябвало да съм покрай фамилията. Стига толкоз. Почти цялата ми кариера като треньор, а и като футболист мина в чужбина. Така че беше време да обърна внимание на синове, внучки, фамилията.
Няколко месеца по-късно отмина ли към този момент горчилката от случилото се? Когато се срещнете със ентусиасти по улиците, те какво ви споделят, разпитват ли ви?
- Не съм от хората, които описват наляво и надясно какво се е случило. Това си остава сред нас. Разбира се, че това нещо остави трайна рана, болежка в мен и моето схващане. Аз съм Стойчо Младенов и отношението към мен трябваше да бъде радикално по-различно. Не се получи. Взехме си сбогом, разделихме се като добре възпитани хора. Оттук нататък всеки си поема своя път.
Феновете изстрадаха по метода, по който минимум съм очаквал. Но хората, които ме стопират по улицата, почитателите - отношението ми не се е трансформирало. Не се е трансформирало. Даже последния случай, който имах, жена ми присъстваше, учудихме се на отношението на едно семейство към мен - любовта и вниманието, което ми обърнаха. Беше впечатляващо. Не желая да изпадам в детайлности. Това е животът. Работата, която съм поел, дай Боже да съм потребен за развиването на клуба.
В последните две, три, четири години ми прави усещане, че на " Армията " се нахвърлят по-често против легендите и взимат страната на по непознати за ЦСКА хора. Критикуват легендите за неща, за които може и да имат виновност, само че не са главният провинен за протичащото се. Защо се получава по този начин? Срещу вас, Любо Пенев, Спас Джевизов... да не изреждам още десетки имена.
- Това са крайни неща, които са подклаждани и съзнателно проведени, тъй като хората, които срещам и където вървя, отношението им е радикално друго. Казват ми " не обръщай внимание на това, което се случи. Това не са същински цесекари ". Дори последният случай, за който ви описах - индивидът се наведе и ми целуна ръка. Фен. Каза ми: " не мога да не ви целуна ръката ". Останах сюрпризиран, тъй като това се случва за първи път в живота ми като състезател или треньор. С такова почитание и любов се отнесе индивидът към мен. Всички ми споделят: " не обръщай внимание на това, което стана ". Защото това, което стана, е все едно се отхвърлят от историята си. Страниците в книгата, която излезе за ЦСКА, ние сме участници в тази историята. Може да е една, две или три страници, само че ние сме ги написали. Това е цяло потомство и съвсем всички сме тук. А за какво сме тук, всеки да си направи извода и да си откри отговора.
Как се чувствате в ЦСКА 1948, смятате ли, че се отнасят към вас и другите митове с нужното почитание?
- Смятам. Чувствам го всеки ден, всеки момент. Първо - едно огромно, но огромно самопризнание и почитание.
Призовавате по този начин да се работи във всички клубове.
- Призовавам, несъмнено.
Може ли да се случи?
- Мисля, че и в Левски се случва това нещо. Уважението, което получава и Наско, и Мъри, и всички, които работят в клуба. Мъри също беше в ЦСКА, Гибона беше в ЦСКА. Вижте с каква обич се отнасят към тях. Защо към всички нас, легендите, се отнесоха по най-лошия метод.
На първия мач в Бистрица получихте много овации от почитателите.
- За което им благодаря. Борил съм се цялостен живот да бъда почтен и открит към тима си. Да дам най-хубавото за обичания тим. Нормално е да ми признаят това нещо.
Доволен ли сте от кариерата си на треньор? Можехте ли да постигнете повече и защо съжалявате най-вече?
- В чужбина кариерата ми е сполучлива. Имам две трофеи. Две купи, които също са трофеи. В България също. В евротурнирите имах проблеми в това отношение, само че против Виктория (Пилзен) реализирах нужните триумфи - нещо, което ми липсваше. Като началник се надявам тези триумфи да бъдат двойно по-големи. Да печелим купи и трофеи. Да имаме присъединяване в евротурнирите. Клубът се стреми към това нещо. Да, неприятно е, че има два клуба ЦСКА. Това нещо би трябвало да завърши един път вечно. Рано или късно това нещо ще се случи, с цел да има един ЦСКА. Как ще бъде, що ще бъде - това към този момент е божа работа.
В момента това нещо мъчно може да се случи. Как ще се съберат притежателите на двата клуба и да вземат решението, което всички цесекари желаят?
- Всички би трябвало да подтиснат егото си. Всички сме правили неточности. Трябва да работим за един ЦСКА. От това по-хубаво няма. Представете си да съберем всички богати хора, които да влязат в един общ клуб.
Вие подготвен ли сте да преглътнете обидата и да говорите по тази тематика с Гриша Ганчев и Цветомир Найденов, да уредите среща?
- В името на ЦСКА съм подготвен на всичко. Да потисна егото си, обидите, унижението. Готов съм, тъй като рано или късно това нещо ще се получи.
Как?
- Феновете ще узреят за такова нещо. Представете си да се обединят Гриша Ганчев и братя Найденови. Ще се събере финансова мощност, която ще помогне доста за събарянето на Лудогорец от върха. А има и други хора, които са богати и желаят да вземат участие в това нещо.
Дайте имена, които са изявили предпочитание да вземат участие.
- Примери и имена не мога да ви кажа. Това са хора от провинцията, които са подготвени на такова обединяване, с цел да имаме един мощен ЦСКА. И то подобен, какъвто всички го желаеме. Да бъдем убийци на еврошампиони. Това е в ДНК-то на ЦСКА.
Как виждате Гриша Ганчев и Цветомир Найденов да работят дружно?
- Има задоволително футболни хора, които могат да ръководят процеса. Футболни хора би трябвало да ръководят. Вижте Байерн, Порто, Бенфика. Вижте в Реал Мадрид - футболни хора. Но над тях стоят милионери, милиардери, които влагат.
Не успяхте да убедите Гриша Ганчев да ви даде цялата спортно-техническа власт. Как ще го убедите да го стори в този момент?
- Не цялата. Аз никаква я нямах. Просто упражнявах тима и нямах достъп до селекционната политика. Това не влиза в пълномощията на един треньор - единствено да тренира играчите. Един треньор самичък би трябвало да си прави подбора. Във всеки един клуб би трябвало да е по този начин и е по този начин в професионалните клубове. Имат си скаути, които вървят, следят и показват имена, а треньорът си избира. Така се работи.
Кой, съгласно вас първи ще събори Лудогорец? Ясно е, че няма да е безконечен първенец. Ако не тази година, след година, две, три...
- Който се развие. Видимо има оттегляне в Лудогорец. Предполагам, че средствата, които харчат, се усилват. Но някак си боксуват. Липсва тази игра от при Ивайло Петев. Тогава беше най-хубавата. После при Дерменджиев също. Постигнаха огромни триумфи в Шампионска лига. Сега има оттегляне при тях и са уязвими. И предходната година бяха уязвими. И тази също са уязвими. Вижда се, че доста от мачовете им минават на кантар. Побеждават, само че неубедително. От това нещо би трябвало да се възползват всички клубове - и ние, и ЦСКА, и Левски. Това са клубовете, които се стремим да съборим Лудогорец. Ще е мъчно, само че не и невероятно.
Като че ли най-големите триумфи на българските клубове се получават с български треньори, само че чужденците получават по-голям картбланш. Защо по този начин?
- Българският треньор е мачкан. Не му се адва опция да се разгърне. Навсякъде къето получава спортно-технически картбланш да взима крайните решения - кой да бъде продаден, кой да бъде притеглен, тимовете имат триумф. Всичко зависи от футболния съюз, от Боби Михайлов. Да промени статута на българския треньор. Да го направи като на треньор в Европа. Само по този начин няма да има терзанието, че на втория месец ще бъде изпъден. Трябва тъкмо този статут да бъде изменен отвред. Само Боби Михайлов може да го направи и го знае доста добре. Защо не желае, не знам.
Защо не говорите непосредствено с Михайлов?
- Говорено е. Там нещата опират по този начин: привличаш един треньор, имаш 7-8 индивида в листата. Избираш най-хубавия. След три месеца го уволняваш, тъй като не става. Как да не става, откакто ти си избрал най-хубавия. Уволняваш го и не взима отплата. Законът не ни пази. От една до три заплати. Подписват се контракти, които не се извършват.
Имате ли упоритости да измененията даже това като се кандидатирата зе президент на БФС?
- Нямам такова желание, само че желая българските играчи и треньори да се развиват. Да израстват със самочувствие и убеденост, а не да треперят за една заплата, че ще ги уволнят. В Италия, Испания се изплащат милиони като наказателна клауза, а при нас те изритват да не кажа като какъв. Няма да ти платя и в случай че искаш ме съди. Ти за една заплата би трябвало да го съдиш. Не всеки подхваща тази стъпка. Това работи на душeвността.
Какво би трябвало да се направи за по-доброто на българския футбол?
- Повече вложения. Има хора, които да влагат, само че разпоредбите и законите пречат. Много неща би трябвало да се трансформират.
Г-н Младенов, към този момент няколко месеца сте на новата си служба. Свикнахте ли с нея? По-лесно или по-трудно е?
- Беше непознато за мен. Свикнах с отговорността, която нося. Всичко вършим за положителното на тима и клуба.
Предстои доста значим мач против Левски. Какво очаквате?
- Мач като всички останали. Всички са значими, с идентична значителност. Едно софийско дерби, което трубва да спечелим. Отборът се готви с изключителна съвестност и централизация. Надявам се да спечелим.
Ще присъствате ли?
- Да, несъмнено.
Как очаквате да ви посрещнат? Вие сте един от кошмарите на Левски...
- Надявам се да не обръщат толкоз внимание, че аз съм там. Да, сполучливи са били мачовете ми против Левски, изключително като треньор, само че едни от най-големите ми другари са левскари. Виждам и чувствам едно почитание от всички левскари - някогашни футболисти, треньори и по този начин нататък. В положителни връзки съм с Мъри и Наско. Така че не виждам причина, с цел да бъда посрещнат по какъвто и различен метод с изключение на като всеки различен почитател, участвал на трибуните.
Като че ли уважението в България отстъпва на омразата. Отбори, управление и треньори би трябвало да изпитват по-голямо почитание един към различен...
- За страдание вярно сте забелязали. Наистина е по този начин. Трябва да има по-голямо почитание за всички, които са дали за престижа освен на клубния футбол, само че и на национално равнище. Така че това почитание от ден на ден липсва. Предишното потомство, изключително моето потомство, имаше една всестранна обич и отношение към всички футболни хора, без значение дали са настоящи футболисти, ръководители или треньори. Уважението беше голямо.
В такива дербита има ли нещо по-различно в подготовката и настройката на тима?
- Всичко зависи от самостоятелното отношение на всеки един играч. От там към този момент треньорът има собствен жанр на работа, който може да даде на футболистите повече централизация и себераздаване. Но характерът е на първо място. Колкото повече състезатели са с темперамент на спечелили и неотстъпчивост, хора, които не одобряват загубата, още по-добре. Отборът ти е по-силен. Дава по-голяма сигурност и успокоение на треньора и играчите. Излизат на терена с по-голяма убеденост и самочувствие. Лидерите са извънредно значими. Колкото повече водачи има в тима, толкоз по-лесно се играе и печели.
ФК ЦСКА 1948 има водачи и даже голмайстор на шампионата. В какво превъзхождате Левски и къде са мощните страни на съперника, съгласно вас?
- В ЦСКА 1948 като стартираме от футболистите и преминем през треньорското управление и останалите, които работим в клуба, имената, които участват, са хора с престиж, сполучливи. Всичкото това нещо способства за имиджа и престижа на клуба. Всички тези имена придават огромна тежест и самочувствие и на състезателите. Така че се надявам в утрешния мач да излезем с нужното самочувствие, успокоение и настъпателност. Като споделям настъпателност отивам съответно на вашия въпрос, че силата на Левски е тъкмо това - агресивността. Агресията, високата преса и скоростта в офанзива. Изключително скоростни и бързи хора имат в офанзива.
При нас пък изпъква груповата игра. Нападателният жанр, който употребява треньорското управление е позитивно и това ни носи повече победи.
Кой, съгласно вас е най-силният футболист на Левски?
- Уелтън е един от най-впечатляващите футболисти, който се отличава с една изключителна скоростна техника, която е извънредно потребна и значима в актуалния футбол.
Преди доста години, когато ви попитаха кого желаете да вземете в ЦСКА, вие казахте Чочев. Той се разви. Игра в едно от топ 5-те шампионатите на Европа. Сега виждате ли подобен футболист в българския футбол и ЦСКА 1948, и кой е той?
- Да, припомням си Етрополе, когато забелязах Чочев и споделих, че това е индивидът, който желая да притеглим в ЦСКА - не сбъркахме. При него имаше извънредно израстване и развиване. Контузията малко го върна, само че в този момент още веднъж е набрал скорост и в този момент е на доста високо равнище, отлична форма. Друг играч, който има доста положително, ослепително бъдеще е Петров. Отличен стопер, който има съществено развиване. И във втория тим Стоичков ми прави усещане със своята нестандартност. В последно време прави усещане, че млади български играчи доста мъчно се постановат в топ клубовете на България, да не приказваме за Европа.
Защо се получава по този начин?
- Има недостиг на качествени играчи. Той идва от неприятната инфраструктура, неприятните условия, при които работим. Клубовете изнемогват в това отношение. Нямат нужните терени и база, на които да развиват състезателите. Едно развиване на футболист не е единствено да бъде на терена. Тя е сложна работа. Не всеки клуб може да се похвали с прекрасен фитнес. Да не приказваме за реахабилитацията. Това са машини, които костват пари и не всеки клуб може да си разреши лукса да закупи всичко належащо за развиването на играча.
Първите 4-5 тима имат бюджети от над 10 милиона. Лудогорец и Ботев Пд имат бази от доста време. Защо отново не излизат футболисти?
- Лудогорец е №1 в това отношение. Инфраструктурата е топ равнище, на равнището на всички мощни западноевропейски тимове. Докато всички останали малко отстъпваме. Да, има позитивни неща в избрани клубове като Славия, при нас също. Има първи проблясъци, само че с доста мудни темпове се развива това нещо. Всичко опира до пари, тъй като за една база са нужни доста средства.
В тази връзка по какъв начин гледате, че националният селекционер залага на млади футболисти, част от които не играят в първите тимове на своите клубове, само че играят в националния отбор. Правилно ли е това?
- Прави внезапен завой с едно младо потомство, което, несъмнено, има качества. Тази неумелост нека не се прояви в решаващите мачове като негативност. Спомням си годините, в които бях народен селекционер. Направих го и аз. Привлякох доста хора, с които работих в младежкия народен тим. Отстраних доста от предходното потомство. Някои ми се разсърдиха, само че точно тази неумелост тогава ни попречи за класиране на международно състезание. Знаете, че преди мача с Чехия бяхме водачи, на 90% бяхме класирани. Но мачът с Чехия тотално обърка нещата. Дано тази неумелост не изиграе неприятна роля в най-важния и решителен дуел.
Защо Ивайло Чочев не е в националния тим? Всички питат това, само че националният селекционер не съумя да отговори.
- Необяснимо. Най-добрият футболист в шампионата не заслужава такова отношение. Футболист, който е извънредно потребен във всички етапи на играта. Полезен в отбранителен проект, в построяването на офанзиви един от най-силните в този миг. Прелива от втора позиция и се явява на върха на офанзивата, а сякаш е отбранителен халф. Изключително потребен в двете етапи. За мен да не бъде извикан в националния тим е пренебрежение към него.
Не можем да се сърдим и подлагаме на критика треньора, тъй като двата мача бяха сполучливи, само че Чочев заслужава почитание с една повиквателна.
Как гледате на съдийството и рецензиите към ВАР? Защо се получават такива кавги?
- Защото продължава еднопосочно да се работи в това отношение. По-силните печелят във всяка една игрова обстановка. Съобразяват се със мощните на деня. Това не би трябвало да е по този начин. Всичко това е в ущърб на българския футбол. Не можем да развиваме българския футбол, тъй като стартира да се натрупва. Като стартираме от инфраструктурата, минем през съдиите, състезателите. Трудно построяваме мощни футболисти. Това нещо е отрицателно и се отразява на развиването на всички. Като стартираме от футболисти, през треньори, ръководители, клубове и по този начин нататък. Много клубове не могат да реализират задачите, които си слагат заради такива моменти. Една Славия какъв брой точки загуби? Ако не се неистина - 8-9. При нас е същата работа - червени картони, голове ни отменяха... Неща, които са в ущърб и красноречиво приказват, че съдиите се преценяват със мощните на деня.
Ако изкараме статистика, ще се види, че ощетяват всички тимове...
- Така е. Пак споделям, че това нещо е време да престане, тъй като е в ущърб на всички. Не може един, два или три клуба да бъдат богопомазани, а всички останали да страдат в това отношение. По този метод и съдиите работят напрегнат. Може би по тази причина от време на време позволяват такива неточности.
За самия ВАР какво мислите?
- Същата работа. Както на терена, по този начин и ВАР. Това е очевадно, за какво би трябвало да си стискаме очите и да се вършим, че не виждаме нещата. Трябва да ги виждаме и споделяме. Отразяват се. Няма да не помни годините, в които бях в Португалия по какъв начин завърши тази история със съдиите.
Как?
- Хванаха доста хора, вкараха ги по пандизите и завърши цялата тази история. И до ден сегашен виждате футболът на какво равнище е към този момент. Беше същата работа, само че с един размах го взеха решение. Две години следяха всички - президенти, треньори и всички хора, които управляваха футболните клубове и федерации. Откриха казуса и го взеха решение. Дори един Пинто да Коща, най-голямата фигура в португалския футбол толкоз години, беше в пандиза. Ако не се неистина една или две години. Така е.
Призовавате и тук да се работи в тази тенденция?
- Не приканвам. Просто давам един образец.
Какво очаквате от мача с Левски? Той също е взривоопасен.
- Едно софийско дерби, в което всеки един от двата тима се стреми да победи. Да, в Левски има напрежение заради неприятните резултати в последните мачове, само че Левски има капацитет и ние би трябвало да надделеем над всичкото това нещо. Имаме самочувствието. Отборът играе със самочувствие, играе добър футбол. Отиваме на " Герена " и търсим своето.
Чували ли сте се с Мъри Стоилов и Наско Сираков преди мача?
- Не. Вчера им пратих поздрави. Имахме едно мероприятие. Имах опцията да им пратя поздрави, само че откогато съм тук, в клуба, не съм ги чувал. Сега ще имам опция да ги видя. Може би ще се забележим с Наско.
Станимир Стоилов се оправя добре. Не изпитвате ли носталгия, когато го гледате? Не ви ли се желае да се завърнете към треньорството?
- Край, завършил съм тази мъка, която беше последната година. Това ме принуди да реша това, което взех решение - да се откажа от треньорството и да поема друга функционалност, която стартира да ми харесва. Имах един интервал на адаптаця, само че той към този момент отминава, стартирам да привиквам.
Защо наричате " мъка " последната година? И в предходни години отношението освен към вас, само че и към други треньори е било такова. Сега сякаш го приехте доста по-болезнено от предните пъти. Защо по този начин се получи?
- Навсякъде където съм работил, когато нещата не са на нужното професионално равнище, съм си тръгвал. Без значение какво изгубвам. Тук нещата бяха сложни в по-голяма степен от неуважението, което получавах. Всичко това ме принуди да взема решението. Да, имах опция да отида още веднъж в чужбина, само че взех решение категорично точно на тази дата, на 12 април навърших 65 години, една пенсионна възраст, взех това решение, че би трябвало да съм покрай фамилията. Стига толкоз. Почти цялата ми кариера като треньор, а и като футболист мина в чужбина. Така че беше време да обърна внимание на синове, внучки, фамилията.
Няколко месеца по-късно отмина ли към този момент горчилката от случилото се? Когато се срещнете със ентусиасти по улиците, те какво ви споделят, разпитват ли ви?
- Не съм от хората, които описват наляво и надясно какво се е случило. Това си остава сред нас. Разбира се, че това нещо остави трайна рана, болежка в мен и моето схващане. А
Оперативният шеф на ФК ЦСКА 1948 Сф Стойчо Младенов даде изявление за Спортал часове преди мача на столичани против Левски. Екзекутора на Ливърпул призна, че случилото се с него при последния му престой на " Армията " е оставило трайна рана в него и добави, че не заслужава такова отношение, тъй като е Стойчо Младенов. Той добави, че точно тази " мъка " го е отказала от треньорството, а към това прибавя и отношението към легендите на " Армията ".
Въпреки това Младенов приканва Гриша Ганчев и братя Найденови да се обединят в името на един ЦСКА.
Г-н Младенов, към този момент няколко месеца сте на новата си служба. Свикнахте ли с нея? По-лесно или по-трудно е?
- Беше непознато за мен. Свикнах с отговорността, която нося. Всичко вършим за положителното на тима и клуба.
Предстои доста значим мач против Левски. Какво очаквате?
- Мач като всички останали. Всички са значими, с идентична значителност. Едно софийско дерби, което трубва да спечелим. Отборът се готви с изключителна съвестност и централизация. Надявам се да спечелим.
Ще присъствате ли?
- Да, несъмнено.
Как очаквате да ви посрещнат? Вие сте един от кошмарите на Левски...
- Надявам се да не обръщат толкоз внимание, че аз съм там. Да, сполучливи са били мачовете ми против Левски, изключително като треньор, само че едни от най-големите ми другари са левскари. Виждам и чувствам едно почитание от всички левскари - някогашни футболисти, треньори и по този начин нататък. В положителни връзки съм с Мъри и Наско. Така че не виждам причина, с цел да бъда посрещнат по какъвто и различен метод с изключение на като всеки различен почитател, участвал на трибуните.
Като че ли уважението в България отстъпва на омразата. Отбори, управление и треньори би трябвало да изпитват по-голямо почитание един към различен...
- За страдание вярно сте забелязали. Наистина е по този начин. Трябва да има по-голямо почитание за всички, които са дали за престижа освен на клубния футбол, само че и на национално равнище. Така че това почитание от ден на ден липсва. Предишното потомство, изключително моето потомство, имаше една всестранна обич и отношение към всички футболни хора, без значение дали са настоящи футболисти, ръководители или треньори. Уважението беше голямо.
В такива дербита има ли нещо по-различно в подготовката и настройката на тима?
- Всичко зависи от самостоятелното отношение на всеки един играч. От там към този момент треньорът има собствен жанр на работа, който може да даде на футболистите повече централизация и себераздаване. Но характерът е на първо място. Колкото повече състезатели са с темперамент на спечелили и неотстъпчивост, хора, които не одобряват загубата, още по-добре. Отборът ти е по-силен. Дава по-голяма сигурност и успокоение на треньора и играчите. Излизат на терена с по-голяма убеденост и самочувствие. Лидерите са извънредно значими. Колкото повече водачи има в тима, толкоз по-лесно се играе и печели.
ЦСКА 1948 има водачи и даже голмайстор на шампионата. В какво превъзхождате Левски и къде са мощните страни на съперника, съгласно вас?
- В ЦСКА 1948 като стартираме от футболистите и преминем през треньорското управление и останалите, които работим в клуба, имената, които участват, са хора с престиж, сполучливи. Всичкото това нещо способства за имиджа и престижа на клуба. Всички тези имена придават огромна тежест и самочувствие и на състезателите. Така че се надявам в утрешния мач да излезем с нужното самочувствие, успокоение и настъпателност. Като споделям настъпателност отивам съответно на вашия въпрос, че силата на Левски е тъкмо това - агресивността. Агресията, високата преса и скоростта в офанзива. Изключително скоростни и бързи хора имат в офанзива.
При нас пък изпъква груповата игра. Нападателният жанр, който употребява треньорското управление е позитивно и това ни носи повече победи.
Кой, съгласно вас е най-силният футболист на Левски?
- Уелтън е един от най-впечатляващите футболисти, който се отличава с една изключителна скоростна техника, която е извънредно потребна и значима в актуалния футбол.
Преди доста години, когато ви попитаха кого желаете да вземете в ЦСКА, вие казахте Чочев. Той се разви. Игра в едно от топ 5-те шампионатите на Европа. Сега виждате ли подобен футболист в българския футбол и ЦСКА 1948, и кой е той?
- Да, припомням си Етрополе, когато забелязах Чочев и споделих, че това е индивидът, който желая да притеглим в ЦСКА - не сбъркахме. При него имаше извънредно израстване и развиване. Контузията малко го върна, само че в този момент още веднъж е набрал скорост и в този момент е на доста високо равнище, отлична форма. Друг играч, който има доста положително, ослепително бъдеще е Петров. Отличен стопер, който има съществено развиване. И във втория тим Стоичков ми прави усещане със своята нестандартност. В последно време прави усещане, че млади български играчи доста мъчно се постановат в топ клубовете на България, да не приказваме за Европа.
Защо се получава по този начин?
- Има недостиг на качествени играчи. Той идва от неприятната инфраструктура, неприятните условия, при които работим. Клубовете изнемогват в това отношение. Нямат нужните терени и база, на които да развиват състезателите. Едно развиване на футболист не е единствено да бъде на терена. Тя е сложна работа. Не всеки клуб може да се похвали с прекрасен фитнес. Да не приказваме за реахабилитацията. Това са машини, които костват пари и не всеки клуб може да си разреши лукса да закупи всичко належащо за развиването на играча.
Първите 4-5 тима имат бюджети от над 10 милиона. Лудогорец и Ботев Пд имат бази от доста време. Защо отново не излизат футболисти?
- Лудогорец е №1 в това отношение. Инфраструктурата е топ равнище, на равнището на всички мощни западноевропейски тимове. Докато всички останали малко отстъпваме. Да, има позитивни неща в избрани клубове като Славия, при нас също. Има първи проблясъци, само че с доста мудни темпове се развива това нещо. Всичко опира до пари, тъй като за една база са нужни доста средства.
В тази връзка по какъв начин гледате, че националният селекционер залага на млади футболисти, част от които не играят в първите тимове на своите клубове, само че играят в националния отбор. Правилно ли е това?
- Прави внезапен завой с едно младо потомство, което, несъмнено, има качества. Тази неумелост нека не се прояви в решаващите мачове като негативност. Спомням си годините, в които бях народен селекционер. Направих го и аз. Привлякох доста хора, с които работих в младежкия народен тим. Отстраних доста от предходното потомство. Някои ми се разсърдиха, само че точно тази неумелост тогава ни попречи за класиране на международно състезание. Знаете, че преди мача с Чехия бяхме водачи, на 90% бяхме класирани. Но мачът с Чехия тотално обърка нещата. Дано тази неумелост не изиграе неприятна роля в най-важния и решителен дуел.
Защо Ивайло Чочев не е в националния тим? Всички питат това, само че националният селекционер не съумя да отговори.
- Необяснимо. Най-добрият футболист в шампионата не заслужава такова отношение. Футболист, който е извънредно потребен във всички етапи на играта. Полезен в отбранителен проект, в построяването на офанзиви един от най-силните в този миг. Прелива от втора позиция и се явява на върха на офанзивата, а сякаш е отбранителен халф. Изключително потребен в двете етапи. За мен да не бъде извикан в националния тим е пренебрежение към него.
Не можем да се сърдим и подлагаме на критика треньора, тъй като двата мача бяха сполучливи, само че Чочев заслужава почитание с една повиквателна.
Как гледате на съдийството и рецензиите към ВАР? Защо се получават такива кавги?
- Защото продължава еднопосочно да се работи в това отношение. По-силните печелят във всяка една игрова обстановка. Съобразяват се със мощните на деня. Това не би трябвало да е по този начин. Всичко това е в ущърб на българския футбол. Не можем да развиваме българския футбол, тъй като стартира да се натрупва. Като стартираме от инфраструктурата, минем през съдиите, състезателите. Трудно построяваме мощни футболисти. Това нещо е отрицателно и се отразява на развиването на всички. Като стартираме от футболисти, през треньори, ръководители, клубове и по този начин нататък. Много клубове не могат да реализират задачите, които си слагат заради такива моменти. Една Славия какъв брой точки загуби? Ако не се неистина - 8-9. При нас е същата работа - червени картони, голове ни отменяха... Неща, които са в ущърб и красноречиво приказват, че съдиите се преценяват със мощните на деня.
Ако изкараме статистика, ще се види, че ощетяват всички тимове...
- Така е. Пак споделям, че това нещо е време да престане, тъй като е в ущърб на всички. Не може един, два или три клуба да бъдат богопомазани, а всички останали да страдат в това отношение. По този метод и съдиите работят напрегнат. Може би по тази причина от време на време позволяват такива неточности.
За самия ВАР какво мислите?
- Същата работа. Както на терена, по този начин и ВАР. Това е очевадно, за какво би трябвало да си стискаме очите и да се вършим, че не виждаме нещата. Трябва да ги виждаме и споделяме. Отразяват се. Няма да не помни годините, в които бях в Португалия по какъв начин завърши тази история със съдиите.
Как?
- Хванаха доста хора, вкараха ги по пандизите и завърши цялата тази история. И до ден сегашен виждате футболът на какво равнище е към този момент. Беше същата работа, само че с един размах го взеха решение. Две години следяха всички - президенти, треньори и всички хора, които управляваха футболните клубаве и федерации. Откриха казуса и го взеха решение. Дори един Пинто да Коща, най-голямата фигура в португалския футбол толкоз години, беше в пандиза. Ако не се неистина една или две години. Така е.
Призовавате и тук да се работи в тази тенденция?
- Не приканвам. Просто давам един образец.
Какво очаквате от мача с Левски? Той също е взривоопасен.
- Едно софийско дерби, в което всеки един от двата тима се стреми да победи. Да, в Левски има напрежение заради неприятните резултати в последните мачове, само че Левски има капацитет и ние би трябвало да надделеем над всичкото това нещо. Имаме самочувствието. Отборът играе със самочувствие, играе добър футбол. Отиваме на " Герена " и търсим своето.
Чували ли сте се с Мъри Стоилов и Наско Сираков преди мача?
- Не. Вчера им пратих поздрави. Имахме едно мероприятие. Имах опцията да им пратя поздрави, само че откогато съм тук, в клуба, не съм ги чувал. Сега ще имам опция да ги видя. Може би ще се забележим с Наско.
Станимир Стоилов се оправя добре. Не изпитвате ли носталгия, когато го гледате? Не ви ли се желае да се завърнете към треньорството?
- Край, завършил съм тази мъка, която беше последната година. Това ме принуди да реша това, което взех решение - да се откажа от треньорството и да поема друга функционалност, която стартира да ми харесва. Имах един интервал на адаптаця, само че той към този момент отминава, стартирам да привиквам.
Защо наричате " мъка " последната година? И в предходни години отношението освен към вас, само че и към други треньори е било такова. Сега сякаш го приехте доста по-болезнено от предните пъти. Защо по този начин се получи?
- Навсякъде където съм работил, когато нещата не са на нужното професионално равнище, съм си тръгвал. Без значение какво изгубвам. Тук нещата бяха сложни в по-голяма степен от неуважението, което получавах. Всичко това ме принуди да взема решението. Да, имах опция да отида още веднъж в чужбина, само че взех решение категоричо навръх тази дата, на 12 април навърших 65 години, една пенсионна възраст, взех това решение, че би трябвало да съм покрай фамилията. Стига толкоз. Почти цялата ми кариера като треньор, а и като футболист мина в чужбина. Така че беше време да обърна внимание на синове, внучки, фамилията.
Няколко месеца по-късно отмина ли към този момент горчилката от случилото се? Когато се срещнете със ентусиасти по улиците, те какво ви споделят, разпитват ли ви?
- Не съм от хората, които описват наляво и надясно какво се е случило. Това си остава сред нас. Разбира се, че това нещо остави трайна рана, болежка в мен и моето схващане. Аз съм Стойчо Младенов и отношението към мен трябваше да бъде радикално по-различно. Не се получи. Взехме си сбогом, разделихме се като добре възпитани хора. Оттук нататък всеки си поема своя път.
Феновете изстрадаха по метода, по който минимум съм очаквал. Но хората, които ме стопират по улицата, почитателите - отношението ми не се е трансформирало. Не се е трансформирало. Даже последния случай, който имах, жена ми присъстваше, учудихме се на отношението на едно семейство към мен - любовта и вниманието, което ми обърнаха. Беше впечатляващо. Не желая да изпадам в детайлности. Това е животът. Работата, която съм поел, дай Боже да съм потребен за развиването на клуба.
В последните две, три, четири години ми прави усещане, че на " Армията " се нахвърлят по-често против легендите и взимат страната на по непознати за ЦСКА хора. Критикуват легендите за неща, за които може и да имат виновност, само че не са главният провинен за протичащото се. Защо се получава по този начин? Срещу вас, Любо Пенев, Спас Джевизов... да не изреждам още десетки имена.
- Това са крайни неща, които са подклаждани и съзнателно проведени, тъй като хората, които срещам и където вървя, отношението им е радикално друго. Казват ми " не обръщай внимание на това, което се случи. Това не са същински цесекари ". Дори последният случай, за който ви описах - индивидът се наведе и ми целуна ръка. Фен. Каза ми: " не мога да не ви целуна ръката ". Останах сюрпризиран, тъй като това се случва за първи път в живота ми като състезател или треньор. С такова почитание и любов се отнесе индивидът към мен. Всички ми споделят: " не обръщай внимание на това, което стана ". Защото това, което стана, е все едно се отхвърлят от историята си. Страниците в книгата, която излезе за ЦСКА, ние сме участници в тази историята. Може да е една, две или три страници, само че ние сме ги написали. Това е цяло потомство и съвсем всички сме тук. А за какво сме тук, всеки да си направи извода и да си откри отговора.
Как се чувствате в ЦСКА 1948, смятате ли, че се отнасят към вас и другите митове с нужното почитание?
- Смятам. Чувствам го всеки ден, всеки момент. Първо - едно огромно, но огромно самопризнание и почитание.
Призовавате по този начин да се работи във всички клубове.
- Призовавам, несъмнено.
Може ли да се случи?
- Мисля, че и в Левски се случва това нещо. Уважението, което получава и Наско, и Мъри, и всички, които работят в клуба. Мъри също беше в ЦСКА, Гибона беше в ЦСКА. Вижте с каква обич се отнасят към тях. Защо към всички нас, легендите, се отнесоха по най-лошия метод.
На първия мач в Бистрица получихте много овации от почитателите.
- За което им благодаря. Борил съм се цялостен живот да бъда почтен и открит към тима си. Да дам най-хубавото за обичания тим. Нормално е да ми признаят това нещо.
Доволен ли сте от кариерата си на треньор? Можехте ли да постигнете повече и защо съжалявате най-вече?
- В чужбина кариерата ми е сполучлива. Имам две трофеи. Две купи, които също са трофеи. В България също. В евротурнирите имах проблеми в това отношение, само че против Виктория (Пилзен) реализирах нужните триумфи - нещо, което ми липсваше. Като началник се надявам тези триумфи да бъдат двойно по-големи. Да печелим купи и трофеи. Да имаме присъединяване в евротурнирите. Клубът се стреми към това нещо. Да, неприятно е, че има два клуба ЦСКА. Това нещо би трябвало да завърши един път вечно. Рано или късно това нещо ще се случи, с цел да има един ЦСКА. Как ще бъде, що ще бъде - това към този момент е божа работа.
В момента това нещо мъчно може да се случи. Как ще се съберат притежателите на двата клуба и да вземат решението, което всички цесекари желаят?
- Всички би трябвало да подтиснат егото си. Всички сме правили неточности. Трябва да работим за един ЦСКА. От това по-хубаво няма. Представете си да съберем всички богати хора, които да влязат в един общ клуб.
Вие подготвен ли сте да преглътнете обидата и да говорите по тази тематика с Гриша Ганчев и Цветомир Найденов, да уредите среща?
- В името на ЦСКА съм подготвен на всичко. Да потисна егото си, обидите, унижението. Готов съм, тъй като рано или късно това нещо ще се получи.
Как?
- Феновете ще узреят за такова нещо. Представете си да се обединят Гриша Ганчев и братя Найденови. Ще се събере финансова мощност, която ще помогне доста за събарянето на Лудогорец от върха. А има и други хора, които са богати и желаят да вземат участие в това нещо.
Дайте имена, които са изявили предпочитание да вземат участие.
- Примери и имена не мога да ви кажа. Това са хора от провинцията, които са подготвени на такова обединяване, с цел да имаме един мощен ЦСКА. И то подобен, какъвто всички го желаеме. Да бъдем убийци на еврошампиони. Това е в ДНК-то на ЦСКА.
Как виждате Гриша Ганчев и Цветомир Найденов да работят дружно?
- Има задоволително футболни хора, които могат да ръководят процеса. Футболни хора би трябвало да ръководят. Вижте Байерн, Порто, Бенфика. Вижте в Реал Мадрид - футболни хора. Но над тях стоят милионери, милиардери, които влагат.
Не успяхте да убедите Гриша Ганчев да ви даде цялата спортно-техническа власт. Как ще го убедите да го стори в този момент?
- Не цялата. Аз никаква я нямах. Просто упражнявах тима и нямах достъп до селекционната политика. Това не влиза в пълномощията на един треньор - единствено да тренира играчите. Един треньор самичък би трябвало да си прави подбора. Във всеки един клуб би трябвало да е по този начин и е по този начин в професионалните клубове. Имат си скаути, които вървят, следят и показват имена, а треньорът си избира. Така се работи.
Кой, съгласно вас първи ще събори Лудогорец? Ясно е, че няма да е безконечен първенец. Ако не тази година, след година, две, три...
- Който се развие. Видимо има оттегляне в Лудогорец. Предполагам, че средствата, които харчат, се усилват. Но някак си боксуват. Липсва тази игра от при Ивайло Петев. Тогава беше най-хубавата. После при Дерменджиев също. Постигнаха огромни триумфи в Шампионска лига. Сега има оттегляне при тях и са уязвими. И предходната година бяха уязвими. И тази също са уязвими. Вижда се, че доста от мачовете им минават на кантар. Побеждават, само че неубедително. От това нещо би трябвало да се възползват всички клубове - и ние, и ЦСКА, и Левски. Това са клубовете, които се стремим да съборим Лудогорец. Ще е мъчно, само че не и невероятно.
Като че ли най-големите триумфи на българските клубове се получават с български треньори, само че чужденците получават по-голям картбланш. Защо по този начин?
- Българският треньор е мачкан. Не му се адва опция да се разгърне. Навсякъде къето получава спортно-технически картбланш да взима крайните решения - кой да бъде продаден, кой да бъде притеглен, тимовете имат триумф. Всичко зависи от футболния съюз, от Боби Михайлов. Да промени статута на българския треньор. Да го направи като на треньор в Европа. Само по този начин няма да има терзанието, че на втория месец ще бъде изпъден. Трябва тъкмо този статут да бъде изменен отвред. Само Боби Михайлов може да го направи и го знае доста добре. Защо не желае, не знам.
Защо не говорите непосредствено с Михайлов?
- Говорено е. Там нещата опират по този начин: привличаш един треньор, имаш 7-8 индивида в листата. Избираш най-хубавия. След три месеца го уволняваш, тъй като не става. Как да не става, откакто ти си избрал най-хубавия. Уволняваш го и не взима отплата. Законът не ни пази. От една до три заплати. Подписват се контракти, които не се извършват.
Имате ли упоритости да измененията даже това като се кандидатирата зе президент на БФС?
- Нямам такова желание, само че желая българските играчи и треньори да се развиват. Да израстват със самочувствие и убеденост, а не да треперят за една заплата, че ще ги уволнят. В Италия, Испания се изплащат милиони като наказателна клауза, а при нас те изритват да не кажа като какъв. Няма да ти платя и в случай че искаш ме съди. Ти за една заплата би трябвало да го съдиш. Не всеки подхваща тази стъпка. Това работи на душeвността.
Какво би трябвало да се направи за по-доброто на българския футбол?
- Повече вложения. Има хора, които да влагат, само че разпоредбите и законите пречат. Много неща би трябвало да се трансформират.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ